автор: ind

Нужна е сигурно всичката вяра
онази с която се раждаме
и другата, с която си тръгваме
да се прескочи на трудното прага...
А трудностите за толкова многолики, че
се обърквам от коя да започна да вярвам
повече в себе си,
или повече в теб
или повече в силата на съзиданието.

От късата перспектива на съществуването
хоризонтите рядко се разширяват,
освен онези отвътре, които нямат граници на придвижване.
И са по - бързи от скоростта на светлината.
Сигурно затова се виждат трудно...
Светло става едва по - късно, едва после, когато
си направил поредицата от избори,
които те водят така или иначе в къщи...
Но пътят може и да е лесен, чувала съм.
Нужна е сигурно повече от вярата,
която помества планините и не нужно да ги изкачваме,
която разтваря моретата
или може да нахрани гладните с няколко хляба.

И се чудя откъде да си взема назаем...