автор: VECNO

Аз съм просто вашата измислица.
И грижата, износена за да живее.
Даже споменът, който не искате,
а той напук – и насън ви боде.
Вълшебството съм, дето все не идва
след толкоз ери самота.
Късметът, все пропускан не навреме,
изтекъл след сълзите на смеха...
Всичко съм, което няма да се случи,
дори и рискът – да ме превърнете на пепел.
Плаши ви моята лудост.

Но лудо вярвате в мене...