Девойче, по-красиво от зората,
с очи от кестен и лъчи,
не ти подхожда тук да си сама
и вихър в тебе да свисти...
...
защото някакъв глупак е дръзнал
мечтата ти да си налее в чаша,
а после (не съвсем по мъжки!)
да ограбва властно младостта ти.
Такива като него се стараят
звездите да разбъркват във паничка.
Но ти навярно си разбрала,
че всъщност ги е късал от косите ти;
че светлината, дето е разливал,
е била само отразена;
че романтични, всеотдайни рицари
живеят още, но в поемите...
Но забрави! Светът не свършва
в алеята със истини окапали.
Любовта върви по тях – като по огън.
А ти си нейното Начало!