автор: kap

Тази ограда
не казва "вън".
И "вътре" не казва.
Иска ме, за да се познае.


В средата на локвата
е мокро.
В края и – също.
А тя е по средата ми.


Фасадата на болницата
е бяла.
Цветното петно съм аз.
Избелявам на припек.


Това куче
има мокри уши
и нос. Вече.
Не разбра, че само го целунах.


Камъкът,
който препънах,
беше тежък и гърбав.
Раста.


Когато връх
оре облак, никне дъжд.
Зреенето
ще почака да изсъхна.


Третият кръг
след капката
винаги следва втория.
На нея и е все едно.