автор: sradev

- Дай ми своето време, - каза чародейката.
- За какво ти е чуждо време?
- Правя си ръкави, с тях ловя внимание.
- Нямам свободно време.
- Ами това?
- Ой, то ми трябва, ако ти го дам ще остана без време.
- Ще ти дам безвремие.
- Ами то едно и също, като нямам време значи съм без време.
- Не е едно и също. Ако нямаш време, то нямаш и безвремие.
- Добре, ето ти примката на шамана.
- Но тя е отворена, тя е за другия ръкав.
- Тя събира време от болка.
- Е, по-добре дай ми верига.
- Свободен съм, нямам вериги.
- Така ти се струва, всеки има някаква верига.
- За какво ми е верига, ако искам да съм свободен?
- Тя дава чувството за свобода да се върнеш.
- Не съм ли свободен да се връщам?
- Никога не се връщаш в същото, само в илюзията за него.
- Защо, аз искам да вървя напред.
- Ние се движиме в примка - напред се връщаме, назад отиваме в новото старо.
- Но тогава веригата ще бъде опасна и за тебе.
- Не, защото не я употребявам. Събирам вериги и не ги употребявам, а тогава те губят своята мощ.
- Добре, ще ти намеря веригата на червената нишка.
- Също от шамана?
- Не, от черната вещица. Но за сега ето ти едно спряло време.

С тези думи магьосника се изпари, а човека остана да сменя време за безвремие.