автор: ole72

Рапсодия в дъжда, дъждът е в синьо,
а капките са част от нежен танц,
небето е прогизнало индиго,
земята губи стария си гланц.

Разпускам натежалите си мисли
и тичам сред дъждовните овце,
в поляните небесни - светли, чисти
се връща умореното сърце.

Загубвам се в дъжда, защото искам
веднъж да се намеря и вървя
към детската неизтощима искреност,
която чака своята дъга.