Само миг те задържам във тихата пролетна вечер.
Не поглеждай часовника скришом с крадливи очи.
Има дъх във сърцето ми. Още стои неизречен.
Има зов във душата ми, който смутено мълчи.
Нямам време да пиша. И думите в мен отлетяха.
Като птица подплашена чувството бързо се скри.
Имам само мечтата си, някак от трепети плаха.
И едничкият миг, в който вече помолих те... Спри!
Забрави за секунди, минути... Дори часовете...
Вечността ни е сякаш до болка изстрадан предел.
Аз усетих сърцето ти. Знам, че и ти ме усети.
И не искам да мисля, че другият би те отнел.
Само миг те задържам във тихата пролетна вечер.
Многословна въздишка. И поглед, обърнат встрани.
Странно тихо е в мен. А светът ми потъва далечен.
Като миг, отразен многократно във бъдните дни.
(От "Сбъднати предчувствия")