автор: foolish

След поройния дъжд,който валя през цялата нощ над града,утрото бе свежо и приятно.Кристално чистият въздух ухаеше на цъфнали цветя и липи.Дъждът беше отмил полепналия прахоляк и окъпаните надгробни паметници блестяха още мокри,а листата и тревите бяха възвърнали свежия си зелен пролетен цвят.Отцеждащите се капки отразяваха като малки бисери проникналите през клоните на дърветата слънчеви лъчи във всички цветове на дъгата,и падайки на земята образуваха малки локвички,които се отцеждаха през тревата.
По алеята приближаваха двама мъже,облечени в избелели дочени работни дрехи,Обути във високи до коленете гумени ботуши и с подрънкващи кофи и лопати в ръце се отправиха към наскоро изкопан гроб в края на парцела.Единият - висок и строен млад циганин,бе нахлупил на главата си омачкан каскет,който скриваше половината от мургавото му лице.Спътникът му - по-черен от повечето си събратя,беше малко по-нисък,със сравнително малка за тялото му глава.Лицето му,зърнато дори за миг,не можеше да бъде забравено.Притежаваше две огромни космати уши с голями месести възглавнички,потрепващи при всяко по-рязко движение на главата,клепнали и заострени в горния си край - уши,които не би могъл да скрие под какъвто и да е каскет.Отдавна неподстригваната му коса,оцеляла само на тила и отсрани на ръбестата му главичка,стърчеше над ушите като две рогца.Отпред на лицето,сякаш някой като на шега бе поставил въздълъг и сплескан в долния край нос,надвесващ се над разтеглена в усмивка,разкриваща липсата на няколко зъба уста.Кръглите му хитри очички,разположени близо едно до друго,шареха наоколо и придаваха неспокоен израз на лицето,покрито с прошарена няколкодневна брада,разбъркана като четина.В ъгъла на устата му димеше цигара без филтър.Струйка сивкав дим обгръщаше главата му и се разсейваше във въздуха,а миризмата на тютюн се смесваше с уханието на цветята.Навремето някой му бе лепнал прякора "Дявол",и сега сред познатите и приятелите си беше известен като Мирчо Гявола,а децата в махалата след като гледаха филма "Междузвездни войни",му викаха чичо Йода-джедая.
Когато стигнаха до ямата,възрастният циганин приклекна и спусна лопатата си до дъното да провери докъде се е напълнила с вода,и ругаейки,слязоха с колегата си да я изхвърлят.Гумените им ботуши шляпаха из калната вода,която стигаше почти до коленете им.Ритмичното подрънкване на кофите и шумът от изхвърляната вода нарушиха тишината.
- Снощи така си пинах,Асенчо,че не можах да се приберем. - Гяволът изплю фаса си и го проследи с поглед,докато изгасна със съскане в мътилката - Добре се почерпииме,ама оная че ме утрепа довечера дома.Зарад заплатата - ухили се до уши и се наведе да продължи работата си.
- Мамицата му! - нещо цопна във водата и след като нави десния си ръкав,Мирчо Гявола заопипва с жилестата си ръка дъното около ботушите си - Дано не се е счупила...
Младият циганин се изправи и като се облегна на лопатата,проследи с поглед ръката на колегата си,повдигна каскета си с два пръста,и подсвирна с уста,когато миг по-късно Гявола,с грейнало лице извади бутилка,пълна малко над половината.
-Миличката ми,само ти ми остана! - провикна се той и дрезгавият му глас подплаши птиците наоколо.Позабърса шишето от полепналата мръсотия в дрехите си,измъкна тапата й и отпи.
- На! - подаде ракията - цапни един гълток!.. О-о-ох,бързо се уморвам вече,Асенчо.Сигур остаревам...Е-ей,един гълток,бе! - протегна ръка към шишето - Един бе,приятел,кво праиш!?Я дай тука! - грабна бутилката и я прибра обратно в джоба на панталона,разклащайки възмутено голямите си уши - Айде,фатай кофето,щото ей сега че го докарат тоя!Кво искаш - кофчего да плува ли искаш?Туй не ти е лодка бе,Асенчо,ха-ха-ха.
- Асан!
- Кво ?
-Асан съм,бе,а не Асен !
- Убаво де,ама нали те направиа Асен ?..Добре,добре,Асан си - съгласи се,забелязвайки искрата в очите му. - Не се впрегай !...Та да видиш,А-Асанчо,ти скоро доде тука,та не знаеш.Веднъж,една есен беше,преди неколко години...Октомври май беше.Та валеше тогава... - ама ти работи,па аз да почина малко,тъкмо да ти разкажем - Гявола отпи от бутилката,запали цигара и продължи разказа си - Страшен дъжд валеше тогава,като из ведро.Туй нощес нищо не беше !Ден и нощ валеше.Мойта тогаз не щеше да ме пущи на работа.Вика ми:"Потопо дойде!"И реве.Циганетата - и они реват.Бре,викам си:Ако е потоп,добре,ама ако не е,пак че ми пишат самутлъчка и че ме уволнат.Па дойдох.Тогава,да видиш,беа затворили туй - Домо на покойнико де,щото протекъл покриво и вътре мазилката от тавано пада,а доле - цела педа вода се сбрала.
Та тогаз погребвааме един,ама дебел,дебел,не мога да ти опиша колко дебел.С ей такова шкембе - разпери ръце Гявола.И висок.Сичката му рода сигур беше дошла.Облечени,нагласени,види се дека са паралии.Понамръщиа се,щото опелото требеше да се праи авън,ама турихме едни платнища и они се съгласиа,къде че одат.Нема да си го носат да го копат дома,я.Оно платното протече,та сички си отвориа наново чадърите.Ямата тогаз уж я чистииме,ама къде ти - пак се напълни,щото попо,кат застанал под един чадър - една женска му го държеше - и чете,чете,край нема,а па там,щото беше малко наклонено,та ямата се напълни с над две педи вода и продължи да се пълни още.Добре,че гробо го бееме изкопали по-дълбок,па и наоколо сичко беше само кал,та никой от родата не можеше да приближи,та да види,щото ше си изцапат чепиците,та затуй си стоеха на алеята,на чакъло.
Тогова бееме аз и оня - дребничкио Стойне.И той кат мене не беше много убавец,та затуй му викаха Стойне Убавио...Само двамата бееме.Вир вода станахме и сръбвахме гроздова,щото да ни се сгреят костите,и вече доста си бееме пинали,кога оня ми ти поп спре да чете.Родата тръгна покрай кофчего,та да се простат с дебелио и плачат,а па на нас със Стойнето ни убаво от ракийката,весело.Гледам по едно време Убавио а-ха да подкара некоя песен,та го цапнах с лопатето,та го усмирих - мина му мерако.Покрай ковчего вече беа минали сички.Па много цветя беа натурале,бе - сигур има цел павильон.Та измъкнааме тогаз ковчего изпод едно навесче от найлон,дет го бехме опънали отгоре,та да не се пълни с вода.Турихме му капако,прокарааме въжетата и го понесоме...А ти не ме гледай.Греби и слушай !Кво си ме зяпнал такъв!?Айде ! - и като отпи отново от шишето,продължи - Та понесохме го ние към гробо,ама той тежи.Убавио,къвто беше слабичък,па и нали пина повече,таедва стои на крака.Жилите на врато му се надули,ще се пръснат.Изцъклил едни очи,а краката му се гънат,преплитат се,но как да е,завлекохме го до гробо.Та вече се гласехме да го спущаме - Убавио беше запънал дватакрака у земятя,ама оня нали тежи,та Стойнето току се лъзга леко,леко напред - тежестта го тегли,ше знаеш.То и аз се запънах с пети,щото много беше лъзгаво и се возех по тревата.Та почнаме вече да отпущаме въжетата,кога земята изпод Стойне се изрони - сичко така беше подгизнало от тоя дъжд.Та полете той у ямата,ковчего - и той.Язе отлетех назаде и се катурнах на земята.Малко си ударих главата у един камик,та свитки ми дойдоа - лекарите после казаа,че съм получил земетресение на мозъко...Та отварям аз очи и кво гледам - попо се кръсти кат луд.Ръката му се върти кат вентулатор.Една женска лежи у калта и не мърда,а останалите се щурат насам-натам,ококорили едни ми ти очи...Кво се смееш,бе,нема нищо смешно ! Я греби,че виж,цела педа има още ! - отново отпи от бутилката,внимателно я прибра в джоба,избра си цигара от смачкания пакет,откъсна филтъра й и я запали.
- И кво ?
- Ми кво !Гледам аз и отпървом не знам що става.Рекох да стана,ама нещо не мога,та затуй почнах да лазим.Докат стигнах до ямата - на два-три метра беше - станах целио у кал...Та долазих аз до гробо и поглеждам надоле.А там - мале мила - ужас ! Капако се отворил и оня ми ти мъртвец излезъл от ковчего и плува у водата,и кат се прегърнали с Убавио - кат либовници,само дек се не целиват,а насекаде около тех - цветя.Бели,червени - секакви.Стойнето се опитва да се отскубне и да се покатери връз него,та да излезе,ама оня като го притиснал с онуй ми ти шкембе у ковчего,не му дава да мръдне,а Стойнето плаче и го моли с тонкио си гласец:"Пущи ме бе,бате,молим те !Рано ми е още на мене.Жена имам,малки деца...Кой че ги рани бе,бате?" Да,ама онио дебелио - покойнико де,се не трогва и го не пуща,и лежат така двамата долу прегъпнати,страшна работа ти казвам.Убавио рита с крака,ама те се лъзгат по ковчего,та не може да се изправи,и кат се фанал за яката на костума на онио с двете ръце,та да може да държи главата над водата,та да диша,спре да кълне и пак фана да го моли : "За кво съм ти бе,човек?Ми аз само че ти миришем тука.Пусни ме да си идем,молим те,виж колко е тесно тука !" - И тогава ковчего,дет ги натискаше един към друг се обърна и потъна,дебелио се измести и пусна Стойнето - "Сполай ти,бате,жив да си !От убаво да се не отървеш !" - нареждаше Стойне,па кат почна да го целива по челото,по бузите,по устата,ръцете му почна да целива,па чак му опраи и връзката на ризата.
- Стойне ! Ей,Стойне!Остави човеко,бе,стига го целива ! - викнах му аз,а тихо,само той да ме чуе,рекох : Свали му саатнико и пръстените,бе !Пребарай го! - Та чак тогава погледна нагоре,къмто мене,па какво виде не знам,ама се уплаши още повече,щото изпище :"Гявола !Леле,Гявола доде !" - па кат се покатери връз умрелио кат по стъпала,изфърче навън и избега през гробовете,и се не върна.
После,докан нагласим мъртвецо,що зор видех.Наново изфъргах водата,па добре,че сино на дебелио слезе доле при мене,та го нагласиаме наново и след туй го зарих.Е-е,земах му некои неща.На умрелио де,не на сино.Тъй де,за кво са му пръстени,ланец,па и саатник ?Кво ше купи там ? - посочи с палец нагоре - Или ше гледа кое време е ? - Гявола разкопча ризата си и откри косматите си гърди,върху които проблясваше дебела златна верижка - Видиш ли ланецо,Асане ?От тогава ми е,от дебелио...
Кат се прибрах дома,ми стана зле и ме земаа у болница.Пневмония ме тръшна, от водата.Тогаз лекарите ми казаа,дек съм имал земетресение на мозъко.Кога ме пущиа да си идем и видех Стойнето,едвам го познах - един църен косъм немаше вече на главата,и мене ако питаш,кат че беше мръднал малко с акъла.Почна още повече да пие и напущи работа - уволниа го.Само за тоя дебелио товореше.Хем,да знаеш колко убави булки погребааме след това.Разправяше как оня искал да го земе на онио свет и как Гяволо,ама истинскио Гявол го бил викал,и му говорил нещо.Не поверва дек съм бил аз.Верно,че тогаз целио бех у кал,ама па знаеше ме,приетели беемо,не мож ме сбърка. Па и ей на,погледни ме !Погледни ме,де!Е,приличам ли ти на Гявол?Приличам ли,де?..Ми не приличам!..Кво се смееш?Мене ми викат Мирча Гявола щот съм тарикат,бе!..Айде греби,греби,не се смей! - допи остатъка от ракията,млясна с устни,забърса ги с опакото на ръката си,погледна със съжаление празната бутилка и я захвърли сред гробовете.
- Миналата година,летото беше,кога една вечер Убавио пак си фирнал повечко - той трезвен не оставаше,щото се тая случка сънувал, - та като се прибирал,некакъв камьон минал през него.Казват,че бил заспал на пъто...Така си умре Стойнето,а убав човек беше...Тука погребааме,на общински разноски,щото неговата пари немаше,нал Стойнето сичко изпиваше.Той,кат свършеше парите,земаше от неговата сичко,дет е скатала,щото никой не щеше вече да му дава заем - трудно връщаше.Инак обичаше жената и детето,ама загореше ли му душата за ракия,голем пердах им фъргаше...Та затуй общината даде некой лев,тука от погребалното - също.Ние,къде бехме работили с него,сичко направиаме без пари - и гробо изкопахме,и цветя му сбрааме - от другите гробове,верно,ама Стойне и кога беше жив,они не значеха нищо за него.Кога го копахме,му турнах едно шише ракия у кофчего,па ше му свърши ли работа,не знам,ама така ми е по-спокойно...Гроба му,така стана,е до гроба на дебелио.Дано се погаждат двамата там - доле ли са,горе ли,един Господ знае къде са...
Та така със Стойнето...Отиде си завалията от тоя свет,а убав човек беше,лека му пръст - въздъхна Мирчо Гявола,наведе се и продължи да изхвърля водата от ямата.