Спускам се до земните ядра
отвъд усещането за възможно.
Не е истина...Какво от това!?
Не всичко е грандиозно...
Не всичко е красиво.
По булеварди да вървя,
на привидно щастливо
е еднопосочна тъга...
Да тръгна.
Все наляво.Надясно.
Боже, Накъде...
Затишието заваляло
очите ми краде...
За изтървано Аз
по небелязани маршрути
разпознавам белези
с атрибути
на оголено доверие.
Накъде да тръгна
да не сещам тоя хлад
Преглътнато задръства -
гърлото ми с късче хляб...
Господи , да се позная
не ми ли отреди...
Все пращаш ме да търся рая,
а земята под мене се върти...
Даде ми слова -
през тях ми говори
как да израстна - топлина
сгушена в студени дни.