автор: InsideOut

Имам място край Варна. Не бях стъпвала от 2 години. Не защото не се вижда морето, залива. Строят край него. Замъци с високи зидове.
Чакъл, бетон по пътеката, натрошени тухли. Пътеката не е пътека вече, а фуния на бетонобъркачка. На мястото на капитан Николов (лека му пръст) я няма камената къщичка с гредите. Ех какъв боб в гърне правеше... Седя на трикрако столче, сърбам, насреща ми висят чушки. Това помня. Усмихнат, топъл, вкусен спомен. Сега - ITONG, алуминиева дограма, веранда с гипсови антики по кюшетата. В тях набучени модерни цветя. Простир - шорти, горнище на бански. Морето е далече. Туй ще да е мярка против аграрен тен докато поливат градината с пластмасови бирени бутилки.
Мястото ми е над тяхното. Джунгла. Подивели плодни дръвчета, шипки, много, много полски цветя. Татко беше стоварил чакъл в ляво от пътеката...да се заравни и едно бунгало да си направим. Настръхнала драка, отрупана с бели цветове се е кукнала като на могила сега. Камъчетата са оживели. Ореха...гръм да го е удрял?! Бялата череша изсъхнала. Вишнапа - алелуя! Къде е дюлята? Някъде. Аз къде съм..
Сред неувяхки, детелина и люцерна. Горният съсед беше пчелар. Дали са негови пчелите или заради джунглата. Тук е като отделение по сънна терапия. Как тътне от жуженето. Сливи. Грейнали като малки слънца. Ще изгазя разбира се! О, жълт кантарион! И едни мънички цикламени и....всякакви. Сигнах го! Вкусни сливки, сочни. Ааааааааа....нещо шумулка - крокодил?! Гледам където се люшка. Котарак. Черен, с най-дългите бели мустаци и вежди и бели чорапки и нагръдник и с надърпани уши. За коя ли любима се е сражавал...
Той после яде бисквити, а аз си набрах неувяхки.