Беше много рано сутринта, улиците чисти и празни, аз вървях към гарата.
Когато сравних своя часовник с часовниковата кула, открих, че беше станало по-късно отколкото предполагах, трябваше страшно да бързам, ужасът от това откритие ме накара да се усъмня в пътя, все още не познавах този град достатъчно добре, за щастие наблизо имаше полицай, аз се запътих към него и задъхан го попитах за пътя. Той се засмя и отвърна:”Искаш да узнаеш пътя от мен?” „Да”, казах, „тъй като сам не мога да го открия.” „Откажи се, откажи се”, каза той и ми обърна гръб като се завъртя в голям кръг, както правят хората, които не искат да видят усмивката им.