автор: hixxtam

В отговор на: Без криле

Пристъпвам в мрака,
избродиран с нищо.
Във безтегловност
мислите се свиват.
И търся въглени
в изстинало огнище,
а в пепелта му
болката ще скрия.
Пребродих спомени,
горещи от обичане.
Изпих на екс
залепнало мълчание.
Препънах се
във думи тичащи,
орисали на болка
любовта ни.
Присядам глух
до нейното бесило,
да чуя сетно
песента на птиците.
За сетен път,
преди да си заминеш –
да се разтворя
в твоите зеници.


следва: Нямо сбогуване