Беснеят слепи
гарвани в зениците.
Пилее вятър луда
безнадеждност.
Раздяла е.
Живяхме като птиците.
Погубихме във миг
зърната нежност.
Раздрах с очи небето ти
смълчано.
Обесих любовта ни
с думи.
Безкрили погледи
дълбаят черни рани.
Оловни са
целувките куршумени.
Разнищено гнездо...
самотно пепелище –
по въглените спомени танцуват.
Възкръсва болката
в огнището...
Предсмъртно пеят птиците.
Сбогуват се.
30.03.2008 г.
следва: В зениците