автор: Hemu

Погледна ме за миг и ме отмина,
но интереса в очите ти съзрях.
Поспря се, усетих твоята дилема...
Годините? Знам, въпросът е за тях.

На двайсет съм, ала не ми личи,
защото двайсетте са във душата.
Не, недей поглежда в моите очи,
там петдесет отчита ми стрелката.

Защо пак се засили твоят интерес?
Ще обяснявам бавно, ти внимавай:
избързва ми часовникът, от стрес,
за точността не му се доверявай.

Добре, спокойно, ще се разберем:
петдесет и двайсет са седемдесет,
на две равни части ако ги делим -
последна цифра - тридесет и пет.

Две ще добавя бонус - двама синове
(където девет месеца, там и година).
Последно тридесет и седем. Е, накъде?
Да, добре направи, че ме подмина...


17.03.2008г