автор: Izabella

Забравям те
и себе си забравям.
Понякога те срещам
в сенките по улиците.
Установявам,
че почти не те познавам.
Тъй както
не познавам себе си.

И времето
в което бавно те стопявам
и стопявам себе си,
в илюзията
за оставащите
дни,
така наподобяващи
топлината
на
душите...