Усмивка на дете. Разтуптяно от обич сърце.
Преданни очи,
от които снега се топи -
все ангели,
слезли на родна земя.
Не ги разпознаваш...
Кога за тях ослепя?
Здравей Сестричке!
В момента ти си царицата на Нощта и
и ни даряваш с красиво стихо...
Но аз ти пожелавам това
През пръстите мечтите ми изтичаха
и вятърът ги разпиляваше
но аз протегнах длани
и в шепите си ги прибрах
и стана чудо...
ти прогледна...
,,разпозна ги...,,
Хубава вечер сестрице!
..:)))))))))))))
Не само заслужават, но и я имат,нашите собствени поне. Но някои хора са слепи дори и за детските усмивки, Дана. И това е не само тяхна, но и обществена нищета.
Благодаря ти, Мария, че ме прочете и коментира. Държа на мнението ти, то звучи винаги много професионално. Жалко, че не можем да се засечем по едно и също време в сайта.