автор: theheart_ofthefire

Поета
диша стих
от напуканите устни
на земята.

И няма дом ,
не казва
че боли.
Мълчи
и изкрещява го
тъгата.

Вали,
защото е декември.
( но той
не вярва
на това )
Русалките
ще спят на облак
и ще заплачат ,
за да се роди
дъжда.

Луната горе
ще я няма.
Приседнала
в очите
на сълза.
И в друго
няма да повярва.
Защото той
измислил е
света.

Ще коленичат
спомени
и ветрове.
Мастилото
ще пие
от кръвта му.
За да издиша
босото дете .
Родено
от акорда на пиано.

А аз ще знам
че винаги
умира.
Като щурче
пред кален праг.
Очите му
пулсират -
изпили
черното
на този свят.

Поета
диша стих
от шепите
ранени
на земята.
И в черния
кървящ графит
е възкресение ,
родено
от проклятие.