На внучката ми Никол
Детето на детето ми е чудо.
А някога не вярвах в чудеса.
От гените ми някой се събуди
в различно тяло,устни и коса.
Усещам се разперена за полет,
трептяща,обновена и добра.
Детето на детето ми е пролет,
магия, кълн на цвете и зора.
Началото на слънчева епоха.
Игра на клетки в късче красота.
Душата ми се крие като охлюв
в черупчестия край на нежността.
Не смея да се радвам до полуда
защото този свят е завистлив,
а опитът до днес ме е принудил
да крия вътре всеки порив див.
О,малка моя,крехко съвършенство,
безпомощно и властно същество,
докосвам те с неистово блаженство
от бебешкото фино вещество.
От всички мои минали любови,
от цялата човешка доброта,
творя отвара – противоотрова,
която да те брани от света.