автор: merkator

Слънцето отново се превръща в залез,
а аз в прашинка сред лъчите му!
Повея гали сухата,септемврийска трева,
но водата си взима последно сбогом!
Някъде във времето,сред обърканите мигове на съществуването
се срещам с моя дух,изгубен в печален сноп
от божествени терзания и сляпа похот!
Никой не знае за това което не вижда...
Никой не сеща това в което не вярва...
Никой не иска да изгори сред слепци...
Залеза играе прастарата игра на невидими сенки,
а аз съм пастир на собствени мечти!
Руините са знак за съня на орлите,
които търсят пилигрими за храна!
Морето....то остава моят ветропоказател сред пороя на Вечната Самота.