Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: RadaRos
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 372
ХуЛитери: 1
Всичко: 373

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВръстници мои
раздел: Поезия
автор: angar

Връстници мои,
от пиедестала във своите души,
смъкнете възрастните същества!

Светът -
такъв какъвто е - нелеп,
не Бог го е създал, а те самите!

Как може да са умни,
щом са прости!
Как може да са честни,
щом са подли!
Как може да са страшни,
щом са смешни!

"Инфарктите
са нашите медали -
направо за сърцата закачени!"

Печелехте ги
в бой със свободата,
в борби за постове и привилегии!

Историята
с примери безбройни,
за своите герои най-достойни,
ни учи: към безсмъртие поетът
потегля от разстрела и въжето!

Не му изменя никога сърцето!

Умират
и от глад, туберкулоза;
понякога - за жалост - от цироза;
понякога - за обща наша радост -
напускат ни след мъдра светла старост...

От всичко друго –
но да е проклето,
ако на мен ми измени сърцето!

____
* Стихотворението е написано някъде към 1976 година.


Публикувано от aurora на 28.03.2008 @ 14:50:16 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

23.09.2021 год. / 06:24:14 часа

добави твой текст
"Връстници мои" | Вход | 2 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Връстници мои
от LATINKA-ZLATNA на 28.03.2008 @ 18:36:40
(Профил | Изпрати бележка)
"Историята
с примери безбройни,
за своите герои най-достойни,
ни учи: към безсмъртие поетът
потегля от разстрела и въжето!

Не му изменя никога сърцето!"

Ето това е най-важното за всеки поет - сърцето, именно сърцето -
една уязвимост от света, способност да се почувства реалността и извън собственото аз - само това може да даде на очите умение да виждат изкуството, а не "по-висок критерий за поезия".

Ще се повторя:
"... към безсмъртие поетът
потегля от разстрела и въжето!

Не му изменя никога сърцето!"

Адмирация:))))))))))))))))))))))))))))))))




Re: Връстници мои
от angar на 29.03.2008 @ 07:43:21
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
"Ето това е най-важното за всеки поет - сърцето, именно сърцето!"

Колко си права, Златно Цвете!

"Елегии твори единствено сърцето!" - пише Боало. А аз малко го разширих - че не само тъжните, но всички стихове се пишат със сърцето: "Стихове се пишат не с ръцете - стихове се пишат със сърцето!"
А ти още повече го разширяваш: че за поета най-важното е сърцето, и то не само за стиховете. Защото личността на поета не се изчерпва само със стиховете му!
Благодаря ти!

]


Re: Връстници мои
от zinka на 29.03.2008 @ 09:37:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ангар от 76-та ! :)
Дързък и категоричен!
Същият си е ! :)

Поздравления към тогава и сега !



Re: Връстници мои
от angar на 29.03.2008 @ 20:36:09
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Ами психолозите казват, че характерът на човека не се променя.

"Човек си го създава от дете,
а после - колкото и книги да чете,
такъв, какъвто във живота влиза,
такъв от другата врата излиза!"

Благодаря ти за силните думи, Зинка! Жалко, че тогава не сме се познавали!
:(((

]