автор: perko

Оглупяваме тотално...И казвам без сарказъм
тази теорема за сефте.
Константно е на този свят количеството разум,
Да, ама населението расте...

В началото спокойно всичко беше.
Блестеше хоризонтът светлосин.
Всичкото по масло уж вървеше,
оказа се, че било вазелин....

Тъй е, щото с вас сме въобще
заложници на времето застинало,
и щото къмто светлото ни бъдеще
ни водят хора все със тъмно минало

Къде? Защо? - докато изчислим...
/по въпросите наложихте табу вий/
Водехте ни ужким към Олимп,
а пък то оказа се Везувий...

И пак вървим напред със едри крачки,
но скоро ще ни кажат май "Амин!"
Досадно е, че нямаме спирачки,
но слава Богу- няма и бензин.

Където пипна- сблъсквам се с пороци,
но някакси спокойничко ми става.
Пълзикат, виждам покрай мен мишоци...
А, бе, значи корабът ни плава...

И като гледам президента - иде ми да ревна,
но при таз професия така е.
Че е трудна, - трудна, ама не е древна,
колкото и той да се старае...

Тъй,че не ме питай, що съм кисел!
Що съм толкоз гроги и афиф!
И защо хептен съм се чалдисъл?
Животът ми защото е горчив!

Оглупяваме тотално.И казвам без сарказъм
тази теорема за сефте.
Константно е на този свят количеството разум.
Да, ама населението расте...