автор: meiia

Широки са ми подарените одежди,
а моите отдавна твърде са ми тесни.
Дареното от тебе явно пренареждам
в желанието точно с тебе да съм честна
почти до точките издайни в негатива
на тази мен, която още не познаваш.
Не чиста толкова и не така красива-
онази мен, която можеш да предаваш.
Нелюбената, само миг от празнотата,
забравената, ненамерена, отрова
по островърхо копие на самотата,
за нищо, никого и никога готова.
За тази мене славословно ти ще можеш
и без вините И да И приготвиш кръста.
Светът пред края си е непривидно сложен.
От рани дрехата му е невярно пъстра.
Такава ще ми е последната одежда.
И нека бъде, ако само бъде честно.
В очите ти за помощ няма да поглеждам.
Ако е истина, и в болка ще е лесно.