автор: rimopras

Сезоните претичаха припряно
през сламените ни души
и ето до гърлата ни опрян е
ножът на студените ни дни.

Къде остана белият ми смях
белИте и червеното по лактите
и слънцето, което дълго гря
над моите и твоите галактики.

Приятелю, запази ли поне
едно парче от въздуха горещ,
стаил онези благи светове
на вишневата бяла пещ!