автор: alkaltchev

Като латинско име на жена -
така звучи. Това успокоява.
Една ампула. Тъничка игла.
И всяка болка после отболява.

Усещаш се несвестен. Даже тъп.
И всичко е така безсрамно бяло.
Светът се е събрал във твоя пъп
и не изпитваш чувството за цялост.

На тоя див световъртеж навън
не му и пука даже, че те няма.
Изключил си. Живееш като в сън.
Животът ти е вкаран във програма.

И чакаш някой, който да спаси
каквото е останало от тебе.
Дали хирургът знае, че си ти
а не пореден случай на системи?

Ти всъщност чакаш своята съдба
да ти подшушне, че ще оздравееш.
И нека има болка след това.
Тя – болката, доказва, че живееш.