Не стрелях, никога не се научих.
Не го видя със слепите очи.
Разбивах се сама, за да се уча
- от целувката понякога боли.
И не намразвах. Още ги обиквах.
Но те кървяха- дяволски през мен.
Подпалиха и бялата ми риза-
от пепелта й си направих ден.
Но беше грях. Защото се събудих.
Издигат клади , заради очи.
А този свят проклина пеперуди.
И в тъмното –крилете им гори.