| В отговор на: Търся те
В прозореца се взират
бледи отражения –
треперят плахите
надежди по стъклото. Разпънах волята!
Възкръснаха... съмнения!
Въпроси - хиляди...
Но нямо е “защото...”!
Разпитах облака,
от който дъжд наднича...
по устните ми остро
дращи тишината.
Разнищвам думи
с гола неприличност!
Къде си? Господи...?
Небето онемява...
Ще дойдеш ли
при мен
със боси стъпки?!
Виж, тръните
след тебе
разцъфтяват...
Пияни са очите ми
от гледане на пътя.
В миражи пак
звездите се стопяват...
17.03.2008 г.
следва: Да те докосна...
Публикувано от hixxtam на 26.03.2008 @ 20:54:37
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Разнищвам тишината..." | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разнищвам тишината... от pastirka (prestizh@abv.bg) на 26.03.2008 @ 21:50:51 (Профил | Изпрати бележка) | Стиховете ти са като белоснежни цветя, поникнало в сърцето ти,
мило момиче! Харесва ми оригиналната ти образност:
"Разпитах облака,
от който дъжд наднича...
по устните ми остро
дращи тишината."
Ако беше позволила оценяване, с удоволствие щях да ти пиша петицата! Сега просто те аплодирам! |
]
Re: Разнищвам тишината... от ElToro на 27.03.2008 @ 08:18:46 (Профил | Изпрати бележка) | И на това ръкопляскам!
;-)
|
Re: Разнищвам тишината... от Pobeditel на 28.03.2008 @ 12:34:36 (Профил | Изпрати бележка) | Целият стих е чудесен, но много ми хареса тази част :
"Разпитах облака,
от който дъжд наднича...
по устните ми остро
дращи тишината."
Поздрави и успех! :) |
Re: Разнищвам тишината... от victoria на 03.04.2008 @ 09:30:44 (Профил | Изпрати бележка) | "Виж тръните
след тебе
разцъфтяват"
==================
Много силен стих !
Оригинални метафори !
Поздрави ! |
| |