ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 860
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 860
 |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Толкова много, че чак ме боли..." | Вход | 23 коментара (54 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.04.2008 @ 22:06:12
(Профил | Изпрати бележка) | "Постилам ви мъдрост. Ето ви опит - в ръцете ми..."
Да, Петенка, една майка трябва не само да постеле легло на децата се, а и своята мъдрост. Да им прелее от опита си, който ще направи тяхния път къс успеха по-къс и успешен.
Радвам ти се, умнице! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 11.04.2008 @ 09:47:50
(Профил | Изпрати бележка) | Една майка трябва всичко.
Благодаря ти, Мария!
Приятни почивни дни ти желая! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:20:56
(Профил | Изпрати бележка) | Прегръдки и на теб, Ружи.
Благодаря ти! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от sineva на 26.03.2008 @ 16:41:19
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесно е ДИМ!
Толкова красота и обич струи от стихото...
Толкова е силна майчината ти любов!
,,ще ви стана посока и тяло,,
Много ме развълнува...
Но твоята поезия е такава-вик изтръгнат от дънато на сърцето ...
И за това е толкова близко до нас!
А красивите ти дъщери да те радват-да те обичат толкова- колкото е силна твоята любов към тях!
БЪДИ!..:)))))))))) |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:21:45
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за милите думи, Синева.
Виж какъв хубав ден, само хубави дни ти желая! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 26.03.2008 @ 16:49:04
(Профил | Изпрати бележка) | Като майка те разбирам и прегръщам:-)))
Да са ти живи и здрави!!!
Хубав стих с много обич!! Поздравявам те! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:22:04
(Профил | Изпрати бележка) | | Поздрави и на теб, Мими, и благодаря! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:22:42
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво написано - Любов с главна буква.
Благодаря, мила Хулия, прегръщам те. |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от katbalu на 26.03.2008 @ 17:08:23
(Профил | Изпрати бележка) | Каква нежна майка си Ди! На онова стихотворение за дъщеря ти с телефона ме разплака, макар, че нищо не написах, сега отново чувството ти се предава!
Мога да ти кажа едно- Да са ти живи и здрави и щастливи момиченцата! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:23:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Кет!
Обич да се връща на всички ни! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от Omaia на 26.03.2008 @ 17:12:34
(Профил | Изпрати бележка) | Себераздаваш се.
Възхищавам ти се,че можеш да бъдеш
"На няколко метра мълчание".
Такава майка е благослов.
Прекрасна си,Петя! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:24:28
(Профил | Изпрати бележка) | Майките трябва да са наистина на няколко метра мълчание, след един определен миг.
Не го успявам съвсем, сигурно съм досадната грижовница, но се старая.
Благодаря за милите думи, хубав слънчев ден ти желая! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от Jiva на 26.03.2008 @ 17:14:58
(Профил | Изпрати бележка) | има разрушаваща, има и засилваща сетивността за живеенето болка - вграждаща, водеща...
Да са ти! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:32:50
(Профил | Изпрати бележка) | Винаги виждаш различно.
Благодаря, Жива! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от Silver Wolfess на 26.03.2008 @ 17:58:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Ще ви остана посока и тяло.
Майчице, майчице... Чудесна си, Петя! Ти СИ им посока и тяло, но ще имат и още много посоки и не трябва да го приемеш с мъдрост и радост дори. Колко повече посоки, толкова по-добре. Нека си летят. Да са ти живи и здрави и да бъдат добри хора, Петя!
Поздрав за стиха!
П.П. " Само думичката "осили" не е на място, предвид ритъмното звучене.
|
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:34:02
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за хубавите думи, Лили!
А иначе - "осили" не е съвсем в рима, но така го почувствах, предвид преживяванията.
От теб винаги мога да се поуча.
Хубав да е денят ти! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от esperanca (medina@dir.bg) на 26.03.2008 @ 18:01:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Толкова много, колкото може само майката. |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:34:42
(Профил | Изпрати бележка) | Радвам се да те видя, Катя!
Къде си, как си? |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от esperanca (medina@dir.bg) на 27.03.2008 @ 08:38:39
(Профил | Изпрати бележка) | Аз се радвам , че прочетох, като бях малка с един резан диня погълнах един осил, никога няма да забравя усещането от това как ми се запречи на гърлото, много ми харесаха твоите осилчета!!!
Сърдечно те поздравявам!!! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:48:44
(Профил | Изпрати бележка) | Всъщност, никога не ми се е случвал такъв кошмар.
Не знам защо, обаче, в няколко мои стиха използвам "осили в гърлото забити".
Една от асоциациите, породени от болката, е тая.
Дай ми болка и ми гледай сеира /в писането/...
И един смиг! слагам тук.
Радвам се, че си тук, Катя!
Дано светът ти е тих, спокоен и обичен! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от esperanca (medina@dir.bg) на 27.03.2008 @ 08:53:24
(Профил | Изпрати бележка) | Точно това е ,ако ги погълнеш срещу бодличките им, те се ЗАБИВАТ в гърлото и нито напред, нито назад, защото бодличките им са в обратната на гълтане посока - голям е кошмар, не го пожелавам на никои пишещ - нито в пряк, нито в преносен смисъл.
Благодаря за пожеланията, май е вярно само последното, но иначе го дъвча, дъвча, пък като е много жилав - светът и направо го гълтам целият :) хич не му мисля!!!
Прегръщам те!!! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:59:30
(Профил | Изпрати бележка) | Ето това много ми хареса!!!
Щом светът ти е обичен, всичко е наред, това е най-важното.
А за останалото - всички сме така, дъвчем го и го гълтаме, щото наистина не е цвете за мирисане този наш свят, ама си е наш!
И аз те прегръщам. |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:35:56
(Профил | Изпрати бележка) | Днес май думата ми ще е "Благодаря".
Огромно благодаря на всички за положителната енергия, която чувствам.
Изпращам ви своята. |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от milcho на 26.03.2008 @ 18:47:13
(Профил | Изпрати бележка) | Силно е Димми,
майчино и боли, и колкото повече
време минава толкова повече боли и ще боли.
Поздрави,
Нищо лично!
Димми!
до скоро. |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:36:23
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Милчо и до скоро!
Поздрави! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от betina на 26.03.2008 @ 19:08:20
(Профил | Изпрати бележка) | Великолепно! Силно! Толкова истинско... чак боли.
Поздравявам те, dimension! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:37:50
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрави и на теб, Бет!
Хубава пролет ти желая! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от kristi на 26.03.2008 @ 19:46:35
(Профил | Изпрати бележка) | Толкова топличко си го казала - като неизплетен, но винаги топлещ и тях, детковците, и нас, обрулените от безсъниците, пуловер!
!!!!!!!!!!!!!!!!! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:38:46
(Профил | Изпрати бележка) | А ти - толкова хубаво - като пуловер неизплетен...
Благодаря ти, Кристи, слънчево да ти е в душата! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dandan на 26.03.2008 @ 20:02:34
(Профил | Изпрати бележка) | Много сила има в стиха ти, dimension.
Да са ти живи и здрави! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:39:25
(Профил | Изпрати бележка) | Да са ни живи и здрави дечицата, на всички ни!
Хубав ден, ДанДан! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:40:38
(Профил | Изпрати бележка) | Майчината любов и божествената...
Сигурно са най-близки, да, благодаря за тези думи!
Хубава бяла пролет ти желая! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от LATINKA-ZLATNA на 27.03.2008 @ 08:39:06
(Профил | Изпрати бележка) | "Толкова много да ви обичам, че чак ме боли!"
"Толкова много да ви прощавам, че чак ме боли!"
"Толкова много да ви мисля, че чак ме боли!"
"Толкова много да ви усещам, че чак ме боли!"
"Ще ви остана посока и тяло."
Всичко това излято на един дъх!
Благословени да сте ти и дъщеричките ти, Светулчице! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 08:43:46
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Златна!
Познавам твоята сетивност.
Благословена и ти бъди и всички в твоя свят! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от seso-sms-o на 27.03.2008 @ 09:31:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Щастие за вас!:)))) |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 10:11:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Щастие за всички! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от zdratch на 27.03.2008 @ 11:45:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.roumena.net | Сега пък ти ме улучи в друга болка - майчината. Толкова дълбоко си бръкнала в сърцето си...."В гърлото имам втъкани осили
от стрелите ви. Но от вас осъмвам
разлистена"...
Житейска истина...но трябва да си всеотдайна майка, за да я почувстваш. |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 27.03.2008 @ 11:51:18
(Профил | Изпрати бележка) | Тъй е, Руми.
Живот пълноценен без болка няма.
Аз лично във всеки от следващите животи бих искала да се прераждам все жена, защото ние продължаваме света.
Поздрав! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от Hemu (guug@abv.bg) на 31.03.2008 @ 09:57:40
(Профил | Изпрати бележка) | Докосва със силата и заряда си.
Два пъти достигна до душата ми и го усетих.
Веднъж като дъщеря и втори път като майка.
Благодаря ти.
Поздрав и усмивка. |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 31.03.2008 @ 10:31:40
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря!
Още като го поместих, се замислих, че трябваше да вплета и изречение за отношението на майка ми към мен - нейното дете.
Толкова добре си усетила...
Хубав ден ти желая! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от Pobeditel на 31.03.2008 @ 16:23:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Великолепен, прекрасен стих. Поздрави за чудесните думи! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 31.03.2008 @ 16:31:09
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти много.
Хубава вечер ти желая, хубава седмица, щастлива пролет! |
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 03.04.2008 @ 09:02:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | ‘Не съм ти собственост, а ти на мен - изключено!,
и да бъдеш основание за моя си житейски път
е обсебващ егоизъм, и товарене със отговорност,
но във времето евентуално каквото и да ни се случи,
с когото и да бъда, и както, и където и да съм,
ще ти тека във вените - без аналог, и твоя изначално.’
Част от нещо отдавна написано за сина ми…
Ти си привилегирована – дъщерите ти отчетливо проявяват сетива за поезията ти, докато синът ми е пълен темерут на тази тема...
:)
Отдавна исках да коментирам, но не намирах думите...
Дано сега съм успяла! Поне индиректно.
|
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 03.04.2008 @ 09:31:48
(Профил | Изпрати бележка) | .......
Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
........и т.н., и т.н.....
Халил Джубран
.........
Здравей, Дъждовита!
Не се косИ за сина си, сетивните за поезия страдат много, ти го знаеш.
Аз пък /на теб мога да кажа/, написвайки стиха си, се боях да не бъде разбран като висша форма на егоизъм, особено в края ....."Ще ви остана посока и тяло"...
Надявам се, не си искала да ме "боцнеш" за това...
Защото такъв момент няма.
И не от куртоазия, нито от нещо друго, ама и аз онова, за Груьо....
Все се връщам, и все не мога да коментирам.
Няма какво да ти говоря, щом си имам Чарли, представи си...
Хубав да е денят ти!
|
]
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от Matador (el_ultimo_trubadur@abv.bg) на 08.04.2008 @ 22:33:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е хубаво, Dimension! |
Re: Толкова много, че чак ме боли...
от dimension на 09.04.2008 @ 08:42:16
(Профил | Изпрати бележка) | Много си мил, Танцуващи, че винаги се отбиваш при мен.
Хубав ден да ти е! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
