автор: valka

Помниш ли
как ми пресече посоката
в бялата пазва
на сънна бездомност.
Никакво питане,
никакво лутане,
никаква сянка
от праведност,
помниш ли.
Помниш ли -
имахме хилядолетия
до сутринта
и когато осъмнахме
ти ме научи
да ползвам крилете си,
аз ти признах,
че безкрайното свършва.
В нощи такива
се раждат посоки.
Скърцат с крила
безогледно разломите.
Вият от страст
тектоничните плочи,
а сутринта
е родилка на спомени.
Помниш ли.