автор: alkaltchev

Все още нощем пръстите изтръпват,
докоснали стената вместо теб.
И в неосъществената прегръдка
умират неродени светове.

Те ще възкръснат в спомена за чувство,
сърцето от което ще боли.
Превърнала и болката в изкуство,
си още по- желана от преди.

За мен сега си трижди по-красива
и се стремя неистово към теб.
Но моята галактика се свива,
а твоята – в действителност расте.

И тези светове ще се придвижват
в космическата бездна между нас.
Недоразчели вектора за близост,
пропускаме последния си шанс.

Неведома камбана от пулсари
ме стряска нощем. Гони ме навън.
Немога да заспя. Ръце протягам
и те прегръщам. Извинявай – сън!