автор: magiq02

Сниших се...
в сянката
на вчершната вишна,
дето разцъфтя
От ласка,
от трепереща въздишка,
се полюляват нежните листа...
Не е беда.
ПомислИ, че е вятър...
Стаих се...
в тихите пера
на гълъб, от перваза ...
Качулатият.
С ръка го прогони ...
Затръшна прозореца...,
но кацна под балкона,
на младата липа...
Не отлетя...
Скрих се....
от изпразнени очи.
Но ако някога ти загорчи,
ръцете простри....
Ще накацат очудени
гълъби,
щастливо-вишнев дъжд
ще завали...
Ще ме видиш....
и ти...