автор: Crusader_

/Andrew Marvell/

I.
Да се роди във мен любов е рядкост
както рядко всичко е - възвишено и странно.
Породена в безнадежност...
Кръстена във непонятност.

II.
Само в най-възвишена тъга,
успях да видя своята любов,
надеждата където бе със счупени крила
и въртеше се напразно, под лъжлив покров.

III.
Макар да мога бързо да пристигна,
там, където е душата ми приета,
със стоманен клин ще се вклини съдбата,
във всяко от свободните полета.

IV.
Защото Тя ревнива е, и не ще да позволи
на две сърца, що любят, да са заедно.
Любов такава силата й ще стопи,
и от тираничната й власт ще бъде тя лишена.

V.
И тъй, законите й, тежки и оковни
поставиха ни на оста световна отстрани
(Макар и любовта в света на нас да се върти)
да не се прегърнем, сме завинаги виновни.

VI.
Но шеметния рай ако се срути,
и земетръс разкъса нашата земя,
молитвите ни да сме заедно ще са чути,
ако кръгът превърне се във равнина.

VII.
Но нашата любов не е такава,
триъгълна - на всеки ъгъл, че да се пресича,
и мойта линия на твоята е успоредно права -
обречена във вечността без теб да тича.

VIII.
Следователно и любовта, която свързва ни,
а ревнивата съдба със злост отрича,
е прекрасно единение на две души,
загърбили звездите, те се вричат.


Превод: Цветелин Лисаев 24.03.2008