Пак губи битката деня.
Победата изтича просълзена
в последните отронени лъчи...
Морето търси още своя бряг..
ще продължи щом падне мрак
Затихва песента на птиците...
А славеят ще чака своя час..
Във младостта на новия ни ден
ще чуем пурпорния му рефрен
Стоя сама във късния следобед
и мислите прелитат безнадеждни.
Улавям сръчно някои от тях,
откраднати от времето и уморени.
Забождам ги с клавиши нежни...
Мисли в нова по-модерна форма
Преселват се във другия ми свят
Модерния днес- виртуален свят.
Виртуална обич ли очакват още,
съня ми загубен ли ще търсят тук!?
Излитат думите...политат....
Забождам ги,за да останат тук.
06.07.2004