Те се влачеха
като два отсрещни бряга.
Бяха стръмни и двамата.
Той трънлив, тя от камъни.
Беше суха реката отдавна,
Мост нямаше.
И си тръгнаха.
Тя из тръните, а той по камънака.
След тях остана само празната прегръдка на реката
и даже старата върба
не се разплака.