Сбогувах се отдавна.
Плаках. Спорих.
Със вятъра, с нощта,
дори със непознат прозорец…
Сънувах пътища и те намирах.
Но после се събуждах.
...И в тъмното във нищото се взирах…
А днес е късно даже да говоря.
Разтвори се последната сълза
в потока на нощта..
И аз тръгнах-мълчалива..
Усмихната дори.
И даже мъничко щастлива.
Не виждаш ли? …
Превърнах се в река от светлина
И себе си намерих в тишината.
В очите на деня се взрях и я видях-
Отиде си последната сълза…