автор: eklekti4na

Отче наш, Който си на небесата!
- И гледаш как с всеки изминал ден разликата между Твоето небе и нашата земя става все по-голяма -

Да се свети Твоето име,
- а не името на тленния лукавец, който удря другите под кръста, за да остане той самият прав -

да дойде Твоето Царство,
- защото с Царството Ти идва и покоят. Тук само копнеем по него и все го търсим, а същевременно правим точно това, което би го прогонило безвъзратно и завинаги от нас -

да бъде Твоята воля,
- макар и понякога да вярваме, че сами сме господари на съдбата си. Твоята воля е и в радостта, която винаги ни кара да летим, но и в страданието, което често трудно проумяваме -

както на небето, тъй и на земята;
- небето, за да грее в светлината си, а земята - за да се спаси от вечен мрак -

насъщния ни хляб дай ни днес,
- ...грешни сме, че вече все по-силно отричаме неговата насъщност и най-безцеремонно обръщаме гръб на изконното -

и прости нам дълговете ни,
- а с всеки изминал ден греховете ни стават все повече. И мракът – все по-непрогледен -

както и ние прощаваме на нашите длъжници,
- макар и ние никога да не успяхме да се научим да прощаваме така великодушно, щедро и обичащо като Теб -

и не въведи нас в изкушение,
- което дебне на всяка крачка и може би само ако си върнем любовта към насъщния, ще можем да устоим на тази гибелна суета -

но избави ни от лукавия;
- и осени ни с разум, за да проумеем, че с безчестие, омраза, сребролюбие и мъст няма да стигнем по-далеч от мрака -

защото Твое е Царството,
- което в светлината си ще ни напомня мъдро старите истини за любовта, вярата и надеждата. А земята търси тази светлина, за да се пречиства след всеки грях -

и силата, и славата вовеки.
- И нека по-често си повтаряме това, защото няма нищо по-пагубно от това да си повярваме, че ние сме най-силните и най-великите -

Амин!