автор: anonimapokrifoff

Светлината и мракът
пак армии
срещат
на черно-бяла дъска -
напразен е устремът,
жалко за жертвите:
Господ
отсече "реми".
За отмора
примамва мигът,
отлетя
сивооко свъсен денят -
безветрено лунна,
безоблачно тиха,
пристъпва
усмихната нощ.
Ти залостваш вратата,
която дели
световете:
твоя и чужд;
възторжена пролет
навън се разлиства,
в теб
есенно хладно ръми.
И самотна вечеря
на голата маса -
без цвете,
глъчка и свещ...
Солен ти е хлябът,
сладникава - рибата,
виното
странно горчи.
А извечната битка
за дъх продължава
от утре -
с изгрева гонг...
Да влязат на пръсти
и всички чудовища:
тези,
с добрите очи!