автор: sarce_za_teb

Нарисувай ми
планина,
в подножието й- река
и малка спретната къщурка.
Със смеха си вдъхни й живот.
Две сополиви боси деца
как се надбягват с вятъра.
Нарисувай ми огън!
Всеки ден го пали
и затуляй Слънцето с поглед.
А когато се мръщи небето-
порой завали
с вълшебните думи извикай дъгата!
Нарисувай ми гълъби- бели.
От дланта ми трохи да кълват.
Ноща да заблести от твоите очи,
И две луни да греят наместо полумесец!
Нарисувай мен и теб,
две сополиви, боси деца,
и как се надбягваме с времето...


2008г.