Съдбата
изпратена от Висшия съвет
на Боговете
се вплита в мен
Вървим по пистата
наречена
Живот
Говорим си със гласове от дни
облича ме във некрасива дреха
но ръцете ми държат златна роза
с отронените и листа си правя
златна пелерина
Понякога ме хвърля в катраненото
на нощта
тогава част от мене страда
другата моли спасение
третата пътува
ставам Цяло
Виждам мъничко светличе
прераства във светилник
с разпръскващи искри
Подхвърля ми разкъсани илюзии
закърпвам ги с игла
обричам на бъдещност
.............................................................................
От разпукващото утро
излетя бяла птица
песен в полет
любов и нежност
ОкрилИ
Съдбата