автор: angar

Отново идва пролет!
Ветровете
разнасят дъх на билки и на мъх,
и Слънцето,
завързало еличките с лъчите си -
ги тегли да растат!

Разбужда се заспалата гора.

Виж -
минзухарчета - като тополи
премръзналите шумки са проболи!

Момински скромни,
тихи и свенливи,
(но от което още по-красиви!),
на пролетта най-прелестните дружки -
разцъфват бледо-сини теменужки.

Кокиченцата,
със вратленца бели,
със сребърни камбанки са запели.

С главичките си
шумата подули,
напират синеоките зюмбюли.

И като пламък
от земята блика
в букака жълто-алена иглика.

И кукреците -
нарцисите диви,
с муцунки бледорозови красиви,
надзъртат през бръшлянени листа -
в очакване да срещнат пролетта!

Но зимата
не иска да умира!

Срещу им праща късен, свъсен сняг.

Снежинките,
като белогвардейци,
свирепо се нахвърлят на цветята!
Ръцете им извиват на гърба,
главите им затискат към земята
и ги налагат:

- На ви! На ви! На! -
щом искате да дойде пролетта...!

Дерзай, приятелю!
Макар и сам!
Макар неоценен и неразбран!

Не се плаши,
не се отчайвай само,
че още не е време, че е рано,
че злото тържествува на земята!

Как може
да пристигне пролетта,
ако пред нея не вървят цветята!