автор: haramia

На Pumpal, защото:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=85572


Пролог

Аз отдавна съм мъртъв.
Отдавна не помня тангото
на залеза,
всички букви, посоки
и думи
са далечни и диви,
небръснати.
Понякога Аржентина
рисува очите ти.

Липсващият:

Разкажи ми приказка.
За тишината на завръщането,
когато няма Изток;
за посоката, в която
очите са по-нежни,
а сънищата – сполучливи фрески,
когато белият ми кон
ще ме превърне в принц.
Липсите са слепи прилепи
от пещерите, в които
си пазя обувките.

Търсещият:

Докато се движа
с главата надолу,
ръцете ми търсят ръцете ти
между два такта в танца
на богомолка.
Ако посадя поредния си
залез,
ще си имам
портокалова градина.

Епилог

Очите ми са две гнезда,
удобни за отлитане.
И нямам нищо общо с тях,
когато ослепелите посоки
търсят птици.
От юг се виждат всички
северни сияния.