автор: osi4kata

и някакси
престанах да се влюбвам,
и някакси
безстрастно помъдрях...
Душата ми е
безнадеждно груба.
Не съм...
НЕ съм,
каквато бях.

И някакси
не искам да си спомням,
и някакси
съвсем не ме боли.
Южнякът свири
в счупената стомна
и носи дъжд.
Ще завали.

И някакси
не мога да заплача,
и някакси
на всички ви простих.
Самотен черен
гарван грачи.
там някъде
умира стих...