И въглените плачат
за целувка,
когато
нощите мълчат.
Очите им
сред прах се губят,
очите им -
те никога не спят.
И въглените
коленичат тихо.
Горчи една
невидима сълза.
И въглените знаят да обичат -
с дъха си
ваят пепелта.
А в нея
тичат
до премала
онези вени,
молещи любов.
Гласът
за кой ли път остава
нечут -
като молитва за живот.