Развържи въжетата на свойто аз,
махни оковите на минало и беше,
разтопи кристалите в очите,
отвъд сърцето прилепите напъди!
Бъди човека, който вътре си
и с тялото си направи пътека.
Мечтите като пролет разпръсни-
в поантата си остави сърцето!
Виж полета на птиците в небето,
и новата им песен- акапелно чуй
Скалите как разказват за утеха
древния живот на свойте дни.
Не се страхувай, тъмното е спомен-
изкупиха го кървави сълзи.
Щом нов любовник ти е Слънцето,
а миналото просто- гей!