автор: URAGANNNN

...И ще извикам през горите от обиди
и ще захвърля сивото си наметало,
как плача свита да ме видиш,
гола--по душа--без дом и тяло!

И щом сълзите ми в ноща угаснат,
невнятни за леда във твоите очи,
от болката сама ще се оттласна,
към себе си и тя ще замълчи!

Не ме търси,когато не разбираш,
какво е паднало във пропастта...
Защо с въпроси ме раздираш,
щом вече няма я страстта?

А в мен бушува лутаща се се страст
и чувства непосилни за перо и лист
и знам какво е да изгубя власт
и да изригна в гейзер врящ и чист!

И навярно дълго ще остана Странна
и гола,викаща в мълчанието лудо,
към далечна буря ураганна
и Приказка завършваща със чудо...

04.08.2003
Прага