 |  Всичко в същността си е илюзорно и ефимерно;
тези, с дуалистични възприятия, считат страданието за щастие,
като онези, които ближат мед от острието на бръснача...
Ньошул Кенпо
Всеки си има свой „грях”... Пристрастяване.
Тайно обсебване. Явна зависимост.
Мойта се казваше: Обезлюбяване.
Страст да погазвам във мен и най-чистото...
Ето как тръгна: Започнах да търся
жадно меда. В пита – не...
От бръснача!
Там бе полепнала. Уж да избърша...
Близнах. Похапнах.... Направо преслаждаше.
Само в началото! После - неистова
бликна кръвта ми. /„Виновник” бе ножа./
Тръпка болезнена сви ме. Но свикнах й...
Солта прегарчаше, задавях се повече.
Мазохистично – това го наричаха!
Тъй се наказвах – нали бях безОбична -
щом се срамувах и се ненавиждах,
това ми се пада - на жертвата ролята!
Другите нека да пият Нектара
и да потръпват от най-светла радост.
Аз ще си стискам зъби - по старому.
„Дори мимолетно, ендорфинът помага!”
Търсех наслада там, дето я няма.
Плащах прескъпо за ефтино ”екстази”.
Ами, тогава нека да страдам.
Рай и блаженство не ми се полагаха...”
Мед и острец. Пръски кръв и ....Вината ми!
Уж нереално, но всъщност бе истинско...
Да. Разрушавах копнежа по сладост
и го превръщах в хронична зависимост
към .... нараняване!
С тъжна обреченост
зъзнех в страха си атавистичен
и се разнищвах /докрай разсъблечена
от Мен самата/ на... парчета съсирени.
Знаех - абсурдно е туй угощение -
трескава радост, целувка стоманена.
Лов за безумия, скръб, унижения...
Тъй ли ме учеха? Няма начин така да е.
* * *
Но в един ден на трезвост -
след безброй изтезания,
И в един миг - не-вкопчен
в лудост или терзания...
„Слушай – казах си – „НЕ! Аз облози не правя
с мойта сянка коварна - с тъмната си природа!
Тя отдавна, и без туй ... това само чака:
не до гърло - камата - а до устни да сложи.
Таз зависимост сляпа е само в ума ми -
и свой живот няма, без Духа и кръвта ми!
А нима бе възможно
да е толкова сложно
и така невъзможно
мойто крехко Спасение ...
Свише-то Изцеление?!”
Вече просто НЕ ИСКАХ,
по езика, по кожата
следите изящни от резеца на ножа!
Нито белези исках от страста към бръснача.
Но как тъй си станах - сам самичка – палача?
Как забраних си? Срам изпитвах да плача!
Изглеждаше страшен, моя демон, обаче.
Ножа избърсах, усърдно почистих.
Погалих го нежно - без капка омраза.
Той бе Свещения враг и Учител!
„В култ аз въздигнах го, АЗ ще му кажа
да слиза от „трона”!
Ще го поставя
до антиките прашни във скрина забравен...
И сама, със прашец от СебЕ-Обичта си,
не мед захаросан, ЧИСТ и НОВ ще направя.
Най- накрая: свободна, безименна, радостна,
аз ще викна високо към Него, Пчеларя...
Ще Му кажа: Обичам! Теб в мене. До края.
Виж! Събирам се... Връщам се!
Боже...
И С К А М С Е Ц Я Л А Т А !
Публикувано от BlackCat на 16.03.2008 @ 08:34:54
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Пристрастяване" | Вход | 40 коментара (95 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пристрастяване
от pijama на 14.04.2008 @ 08:34:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | | Да си кажа и аз, че го харесах като стихотворение. За раните няма да питам. Аз си знам, че не зарастват, ама пък си се залъгвам, че зарастват. И като зараснат знам, че само съм си отклонил мисълта от тях за миг. Върна ли я, пак кръв. |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 14.04.2008 @ 16:38:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | Значи не са зараснали истински, ако още кървят... А аз все се надявам.... като заклет идеалист, че ще дойде времето, когато само ще "сърбят" при моментна мисъл за тях. Има една техника: връщаш се ТАМ - отново и отново - докато изчерпиш енергията и силата, която САМ си им придал, за да престанат да ти изглеждат те така мощни, страшни, убийствени. И накрая сякаш претръпваш... Дали работи този метод не знам, но вярвам, че Изход има. Търсим го цял живот! Благодаря за прочита, Пижама!
П.П. Коментарът ми отиде накрая /незнайно защо/, а е предназначен за теб, Пижама! Затова го поствам отново. |
]
Re: Пристрастяване
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 16.03.2008 @ 09:36:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg | | Мила Мария,благодаря ти за удоволствието да прочета това твое невероятно стихотворение!Благодаря ти за възможността да надзърна дълбоко в душата ти...Колко болка, самопознание и светлина открих там!...Светла да е нощта ти,още по-светъл -твоят път към утрото!Прегръщам те сърдечно-Че |
]
Re: Пристрастяване
от Silver Wolfess на 16.03.2008 @ 10:10:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Два пъти го четох офлайн, Мария, и нямам думи да изразя възхищението си. Да се прави такава себедисекция не никак лесно. Със сигурност пак ще се връщам да препрочитам.
Поздрав! |
]
Re: Пристрастяване
от Pobeditel на 16.03.2008 @ 10:15:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Изключителна дълбочина на мисълта и себепознанието! Чудесен стих! Поздрави! |
]
Re: Пристрастяване
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 16.03.2008 @ 13:45:13
(Профил | Изпрати бележка) | Толкова е прямо, че не смея да коментирам. Сякаш всичко е казано и показано в развитие. Пътя до самообичта. Никак не е лесен, ако не е плод на самочувствие, а на изстрадана осъзнатост.
"Да. Разрушавах копнежа по сладост
и го превръщах в хронична зависимост
към .... нараняване!"
"Ще Му кажа: Обичам! Теб в мене. До края.
Виж! Събирам се... Връщам се! "
Връщането към себе си е смисълът ни тук.
Поздрав! |
Re: Пристрастяване
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 18.03.2008 @ 06:18:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | "Връщането към себе си е смисълът ни тук..."
Така е - синтезирала си в едно изречение целия смисъл на човешкото съществуване. Благодаря ти, мила Михаела! Наистина самочувствието е противоплоложно на Себе-Обичта, когато неговият източник е егото, а не Духа... Много ме зарадваха думите ти и особено признанието, че не смееш да коментираш... Това е най-високата оценка! И аз не смеех да го публикувам, но се престраших. Прегръдки. |
]
Re: Пристрастяване
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 16.03.2008 @ 13:45:47
(Профил | Изпрати бележка) | Толкова е прямо, че не смея да коментирам. Сякаш всичко е казано и показано в развитие. Пътя до самообичта. Никак не е лесен, ако не е плод на самочувствие, а на изстрадана осъзнатост.
"Да. Разрушавах копнежа по сладост
и го превръщах в хронична зависимост
към .... нараняване!"
"Ще Му кажа: Обичам! Теб в мене. До края.
Виж! Събирам се... Връщам се! "
Връщането към себе си е смисълът ни тук.
Поздрав! |
]
Re: Пристрастяване
от ra4e-ton на 16.03.2008 @ 16:48:01
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Мариам! :)))))))))))))))))))))))
Забелязала съм, че хората, които добре познават себе си (а и другите), които са намерили пътя до самопознанието, обикновено са интровертни, изстрадали са достъпа до вътрешния си свят; в болка, сълзи и самотни мигове са разбрали много за живота, себе си, отношенията между хората... Четейки стихотворението ти, почувствах болката на този тип хора; тя води до мъдрост, която може би не се учи по друг начин...
Поздрави и усмивки ти изпращам! :))))))))))))))))))))))) |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 18.03.2008 @ 06:29:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Здравей, Раче-Тон! Твоят прочит е изключително верен. Може би, на този етап от развитието на човека, няма друг път към Себепознанието, освен.... страданието. Понякога си мисля: докога е нужно да учим едни и същи уроци и все по този, стереотипен и свръх-болезнен начин... Докато ги научим - знам отговора, но ....може би сме лоши ученици. Благодаря ти - твоето присъствие е важно за мен! |
]
Re: Пристрастяване
от nikoi_1 на 16.03.2008 @ 17:40:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Казала си всичко! Толкова път си изминала... към себе си! И към върха, и към долината... Познала си... Май ти разказвах за стенописите в тибетския манастир- за изгубения и намерен бивол/съзнание/ и за отиването на стопанина отново на пазар/обществото/. Бъди, Мария! |
]
Re: Пристрастяване
от ANG на 16.03.2008 @ 19:15:26
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | "На различни равнища и в най-различни контекстове срещаме все същата посветителска схема, обхващаща изпитания, мъчения, ритуално умъртвяване и символично възкръсване. ... индивидуалните мистични призвания, както и посветителските болести на бъдещите шамани следват същия сценарий... тайнството на духовното обновление представлява първичен, първообразен процес... той протича всеки път, когато ТРЯБВА ДА СЕ НАДХВЪРЛИ ДАДЕН НАЧИН НА СЪЩЕСТВУВАНЕ, за да се навлезе в нов, по-висш етап: или, по-точно казано, всеки път, КОГАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ДУХОВНО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ..."
М.Е. |
]
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 18.03.2008 @ 07:12:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | Всъщност целият цитат на Ньошул Кенпо гласи:
"Всичко в същността си е илюзорно и ефимерно;
тези, с дуалистични възприятия, считат страданието за щастие,
като онези, които ближат мед от острието на бръснача......
Колко достойни за съжаление са хората,
които не могат да се освободят от конкретната реалност -
насочете вниманието си навътре, приятели!"
Ето още един любим мой цитат на подобна тематика от Шри Шанкарачария: "Това е път по острието на бръснача и само малцина успешно го преминават..."
Наистина е различен контекстът тук, но Пътят е тънък, тесен, "остър" и ако за миг кривнем - падаме, дръзнем ли да търсим Истината сред "дивната и омайваща Пракрити" /Бхагавад Гита/.... нараняването е сигурно и безмилостно.
Анг, благодаря ти, че отново ме размисли! Поздрави.
|
]
Re: Пристрастяване
от ANG на 22.03.2008 @ 10:17:38
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | THE MIDDLE WAY
и ето ме. кървя.
оттичам се в Небето.
вървя.
по вертикалната пътека оставам диря
от острието на бръснача.
Диоген съм. диря Човека.
да го попитам
какво съм
какво знача
цел
средство или илюзия.
Искам да се събудя в Буда.
|
]
]
]
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 24.03.2008 @ 17:35:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Той си "зрее" и дори, когато го публикуваш, ще продължава да се развива, да живее свой собствен Живот, като самостоятелен Организъм. Докосна ме стихът ти... мисля, че е готов. Понякога когато много "пипаме" - "разваляме"... Ти си прецени. До скоро, АНГ. |
]
Re: Пристрастяване
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 17.03.2008 @ 12:10:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Стих, който не се нуждае от коментар... силен, емоционален, истински! |
]
Re: Пристрастяване
от sineva на 17.03.2008 @ 17:17:36
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрав от България мила Мария!
И ти казвам
Прекланям се пред таланта ти!
Невероятно стихо си създала!
Прегръдка !
ТИ СИ ЦЯЛАТА-Приятелко!
..:)))))))))))) |
]
Re: Пристрастяване
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 18.03.2008 @ 12:54:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Невероятно е.Настръхнах!То си е цяла балада.Има страхотен художествен замисъл и страхотно изпълнение.Всеки ще може да намери в него късче от себе си.А финалът и направо като верую!Кредо! |
]
Re: Пристрастяване
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 18.03.2008 @ 20:38:53
(Профил | Изпрати бележка) | Прецизен психоанализ, сравним с точността на скалпела.
Поздрави, мила Мария! |
]
Re: Пристрастяване
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.03.2008 @ 06:19:16
(Профил | Изпрати бележка) | Стихотворението ти е някакъв душевен разрез, който ни показва степента на изживяната болка, катарзиса на себеопознаването и вечното търсене на най-доброто в нас! Виждам нещо ново в постройюката и в поетичното изразяване - наистина си търсеща, дори и тук!
Прегръщам с обич мъдрата си приятелка! |
]
Re: Пристрастяване
от frezija на 19.03.2008 @ 07:43:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Интересно започва деня ми покрай теб. Благодаря ти. |
]
Re: Пристрастяване
от Den i nosht на 19.03.2008 @ 10:25:28
(Профил | Изпрати бележка) | Събирам се...
..................................
Чудесна еволюция на себеоценката!
Поздрав! |
]
Re: Пристрастяване
от Paisa (paisa@abv.bg) на 19.03.2008 @ 17:03:29
(Профил | Изпрати бележка) | За малко да пропусна такава рядка изповед!
Цялото е хубаво, но краят е направо перла. Дано повече хора я видят.
Когато обърнеш гръб на суетата, разбираш, че Свободата е била с теб през цялото време, а ти просто не си гледал в правилната посока.
С твое позволение: Яхууууууууууууууу!!!
|
]
Re: Пристрастяване
от Paisa (paisa@abv.bg) на 19.03.2008 @ 17:31:19
(Профил | Изпрати бележка) | Зад очни, ами това са си направо мозъчни срещи. Добре, че има и задгръдни поздрави, инак работата отиваше на зле ;)
Поздрав от Пловдивска област на Ютааааа...))))
Здравей Приятелко, зарадва ме.
|
]
]
Re: Пристрастяване
от Omaia на 19.03.2008 @ 19:52:41
(Профил | Изпрати бележка) | Толкова познато ми звучат някои от състоянията
описани в стихотворението ти...
Събери се.
Пчелната пита е за теб!
|
]
Re: Пристрастяване
от dandan на 19.03.2008 @ 21:30:53
(Профил | Изпрати бележка) | Мария, за Тукидид казвали, че "съдържанието на съчиненията му е тъй богато, че броят на думите в тях е едва ли не равен на броя на мислите".
Стихът ти заслужава тези думи.
Поздрави от сърце. Възхищавам ти се. |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 19.03.2008 @ 23:31:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Мила Дани, такъв комплимент не бях получавала! Имах чувството, че това "съчинение" е само бледо подобие не мислите и чувствата, които дишат в мен. Даже се чудех: как съм дръзнала да публикувам нещо толкова несъвършено, незряло... и то на тема, която ме вълнува с години, нямах сили да я събера в 1-2 страници. Сякаш мога да пиша томове по този въпрос - Обезлюбяването. Може би точно затова е силно - носи много неизказано. Понякога трябва да си позволим да бъдем "незавършени", не-перфектни или "Богове в развитие", както определят херметиците човека... Всичко не можеш да направиш или изкажеш до краен предел, винаги има още... най-важното, като че ли остава отвъд думите.
Но нека не приемам хвалбата само за себе си. Знаеш, проводници сме... - на Онова Неизразимото, на което се опитваме да дадем име и форма. Много, много ме трогна съпричастността ти и сравнението - то е задължаващо... Усещам те близка! Прегръдки. |
]
Re: Пристрастяване
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 22.03.2008 @ 00:47:57
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Мари...Голям стих е това! Сещам се веднага за един диалог от една реклама, която върви тук- в БГ сега:
" - ...Знам за какво говорите...
- Не... Не знаете...
- Напротив- знам!... "
Няма да мине стиха само с този отзив- от пръв прочит! За сега - прегръдка! |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 22.03.2008 @ 05:48:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | Стефи, голяма реклама е това! Само дето създателите й не знаят, когато са я съчинявали, за какво всъщност става дума в нея, а ние май се досещаме повече от тях.
Благодаря ти, мила приятелко, че поспря. Лиспваше ми отсъствието ти - осезателно се усеща, когато те няма... Прегръдки и дочуване. |
]
Re: Пристрастяване
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 22.03.2008 @ 15:37:44
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Досещаме се... Никой не може да ни бъде по- безмилостен палач от нас самите. Пристрастяването към бръснача е един особен вид мед, от който понякога е трудно да се откажем. Но отказването е задължително, ако искаме да намерим целите себе си! Много ми хареса стиха ти! Пак ще го чета. Ще наблегна и на онази част по затварянето в скрина!:)
Стига деее... Липсваше ти Отсъствието ми?:))) Много ми хареса това!:))) Съвсем за кратко беше и както знаеш- наложително. Понякога ми се иска да отсъствам от себе си, ама...не става...:)))
Цяла сюрия кафяви меченца ти пращам, любима!:) И до скоро! |
]
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 24.03.2008 @ 04:53:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Скринът се учим да го затваряме цял живот - няма страшно, ще си помагаме взаимно с "рецепти". За кратко и по необходимост те нямаше, но ... ми се стори цяла вечност. Армията с мечета пътува двупосочен, презокеански маршрут - par avion. До скоро, миличка. |
]
Re: Пристрастяване
от FireDancer на 22.03.2008 @ 04:25:28
(Профил | Изпрати бележка) | Mimence, zabolya me surceto ot istinata w twoya stih. Namerih sebe si w dumite ti. I usetih dulbochinata na moeto pristrastyawane kum obezlyubyawane; dulbochina koyato ne suznawah. Zashemetih se i izpitah strah. Dulboka tumnina i dulboka swetlina jiweyat w twoya stih. I dwete za mi mili, cenni, poetichni i krasiwi.
Събирам се... Връщам се!
Боже...
И С К А М С Е Ц Я Л А Т А !
Tolkowa mnogo istina, bolka, krasota i jizneutwurjdawashta wyara ne moje da ima w edin kratuk stih. No ima!!! Pobrala si jiwota si wutre.
blagodarya ti che go spodeli, sestrichke moya! obicham te CYALATA!
twoya sestra,
Mariana |
]
Re: Пристрастяване
от katbalu на 24.03.2008 @ 20:51:24
(Профил | Изпрати бележка) | По острието на бръснач вървях- боля...
По въглени- на въглен ставах...
в мъгла се загубих, разпилях;)
но никога на колене не се предадох!
Сега съм цяла!
Поздрави!Мари!
|
]
Re: Пристрастяване
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 25.03.2008 @ 01:19:23
(Профил | Изпрати бележка) | Много силен стих!Връщам се,чета го пак и пак,и съм така впечатлена че не зная какво да ти кажа...може би...благодаря и ще дойда пак!
Поздрав,Мария! |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 25.03.2008 @ 01:33:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Защото сме близки по душа и мисля ... една "порода" - тази на огнения и търсещ Кентавър-Стрелец. Каквато и да е причината, радвам се, че отново си тук, мила Николина. Дано намираш Спасение в този стих, така както аз... Благодаря за многобройните посещения! Винаги си ДОБРЕ ДОШЛА! |
]
Re: Пристрастяване
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 25.03.2008 @ 06:24:35
(Профил | Изпрати бележка) | "Виж ! Събирам се... Връщам се !
...................................................................................................
Казват, че най-трудната победа е да победиш себе си,
оттам нататък щастието само ще те намери...
Много силен, докосващ стих !
Поздрави за талантливата авторка !
БЪДИ ! Пожелавам сбъднати мечти !
|
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 25.03.2008 @ 06:34:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Мила Римоза, благодаря ти! Радвам се, че си прочела. Дай Боже всекиму такова Щастие! Хубава дума си използвала - ПОБЕДА. Така е - най-трудната, но ако перефразирам твоето мото, струва си тази победа, така както и усилието, наречено Живот. Поздрави от мен. |
]
Re: Пристрастяване
от rimoza (Rimoza@abv.bg) на 25.03.2008 @ 07:18:47
(Профил | Изпрати бележка) | Приятелски поздрави и от мен !
И нека винаги усмихнато слънце да пее в твоя ден !
:)) |
]
]
Re: Пристрастяване
от Luna (gzandeva@abv.bg) на 25.03.2008 @ 15:28:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com | С тъжна обреченост
зъзнех в страха си атавистичен
и се разнищвах /докрай разсъблечена
от Мен самата/ на... парчета съсирени.
Знаех - абсурдно е туй угощение -
трескава радост, целувка стоманена.
Лов за безумия, скръб, унижения...
Тъй ли ме учеха?
Невероятен душевен мазохизъм! Все пак, навреме си потърсила пчеларя! Събирай се! Цялата! |
]
Re: Пристрастяване
от victoria на 26.03.2008 @ 06:25:42
(Профил | Изпрати бележка) | Силен стих, много ми хареса
борбения дух на лирическата героиня,
миналото е минало, бъдещето предстои...
Поздрави ! |
]
Re: Пристрастяване
от zinka на 30.03.2008 @ 10:04:54
(Профил | Изпрати бележка) | Всичко прочетох, Мари !
Аз нямам толкова думи...
Но у мен остана силното усещане за студенината на бръснача -
като предупреждение !
Покланям ти се за този стих ! |
]
Re: Пристрастяване
от LATINKA-ZLATNA на 30.03.2008 @ 10:39:47
(Профил | Изпрати бележка) | "И С К А М С Е Ц Я Л А Т А!" - Браво!
През всичките изпитания, които си минала ти си научила най-важното да обичаш себе си. Бог е казал "Обичай ближния, като себе си",а не повече от себе! Ако не правим така, ще рече, че не се вслушваме в заповедта. Ти вече се ОБИЧАШ, а така ще бъдеш ценена и от другите.
Всичко, което си написала в стиха ти ми е до болка познато, но обичах повече другите, отколкото себе си, докато стигнах до тази фраза: "Не искам да искам". Дори и от Бог не искам нищо, защото ако не го получа, да не остана разочарова.
Поздрави! |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 30.03.2008 @ 10:53:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | Най-трудно е да "обичаме ближния, като себе си"... Обикновено обичаме повече другите и се подценяваме или по-малко и се надценяваме нарцистично.
А всъщност нима можеш да обичаш друг, ако себе си не можеш...?!! Грешно са ни учили да се самоунижаваме и поставяме на втори план - в зависима, подчинена позиция. Криворазбрано смирение... Всяка догма проповядва да се самоотричаме до мазохизъм - защо?!
Благодаря ти, Златна за прочита! Пожелавам ти да си самодостатъчна, цялостна и ....не искай, само знай КОЯ СИ! И ще ти се даде, без да си пожелала дори! |
]
Re: Пристрастяване
от Dimi на 04.04.2008 @ 18:20:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Уау, много силно! Браво, Мария! |
]
Re: Пристрастяване
от voda на 06.04.2008 @ 18:02:31
(Профил | Изпрати бележка) | Пътят към самоопознаването и духовното прераждане - труден и достоен. И недостъпен за всеки.
Възхищавам ти се и те поздравявам, Мария! |
]
Пристрастяване
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 14.04.2008 @ 16:35:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Значи не са зараснали истински, ако още кървят... А аз все се надявам.... като заклет идеалист, че ще дойде времето, когато само ще "сърбят" при моментна мисъл за тях. Има една техника: връщаш се ТАМ - отново и отново - докато изчерпиш енергията и силата, която САМ си им придал, за да престанат да ти изглеждат те така мощни, страшни, убийствени. И накрая сякаш претръпваш... Дали работи този метод не знам, но вярвам, че Изход има. Търсим го цял живот! Благодаря за прочита, Пижама! |
Re: Пристрастяване
от betina на 04.05.2008 @ 23:47:42
(Профил | Изпрати бележка) | Аз толкова късно го открих това чудовищно по въздействие стихо,
което ми легна точно - по мярка на вкус и усещане!!! Благодаря ти, Мария. Ти си Чудесна поетеса! |
[Без заглавие]
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 05.05.2008 @ 18:36:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum | | Не знам дали съм ... поетеса. Много години ми трябват понякога, за да родя подобна творба. Благодаря ти, че си до мен, Бети и точно чрез този знаменателен за моя живот стих!!! Твоите поетични "деца" изразяват същите чувства и мисли, но облечени в различни слова. Затова взаимно се четем и съпреживяваме. Прегръдки. |
]
Re: Пристрастяване
от vilvar (vilvar@abv.bg) на 31.05.2008 @ 00:23:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Повече от два месеца нося този стих в съзнанието си и не смея да коментирам - какъвто и да е коментарът ми, ще звучи инфантилно и посегателно над всичко, казано от теб. Усещам те обезкървена, гола, обезумяла ( в точно определен смисъл на думата ) , но различна, себедостатъчна и устремена към цялото. Ако има термин животодарител - ето това си ти! |
]
Re: Пристрастяване
от Agaq на 09.06.2008 @ 02:45:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Добре, че са коментарите, за да открия нещо толкова истинно, разголено, с дъбока мисъл и заслужаващо овации!! |
]
Re: Пристрастяване
от esperanca (medina@dir.bg) на 14.07.2008 @ 08:14:06
(Профил | Изпрати бележка) | Само , който е сам на себе си палач, може да каже:ИСКАМ СЕ ЦЯЛАТА, защото е платил за себе си със себе си...
Исках да мълча, но си позволих тези думи, за да разбереш, че съм била тук... |
]
Re: Пристрастяване
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 20.07.2008 @ 21:52:32
(Профил | Изпрати бележка) | С няколко нива по-високо е скочила духовността ти, Мариам!!!
Но... така е, животът ни предоставя своите уроци, а ти вземаш изпитите с отличен!
Отдавна не съм (те) чела, а сега, днес, изведнъж попадам на шедьоври, и ти си един от тях!!!
Ръкопляскам и сърдечно те поздравявам!!!
Целувки от мен и БГ!
:-*** |
]
Re: Пристрастяване
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 20.07.2008 @ 22:07:33
(Профил | Изпрати бележка) | :-)))
Мелбата не се губи... само увеличава количеството си!!!
В очакване (и на теб) на мелбата :-))) |
]
]
Re: Пристрастяване
от mariq-desislava на 09.03.2009 @ 19:54:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Това го чета вече два месеца и нямам насищане.:) Благодаря ти, че имах възможност да се докосна до този текст, Мар! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 990
ХуЛитери: 4
Всичко: 994
Онлайн сега:
