автор: sabin

Расте чудно ябълково дърво,

а по клоните му греят златни ябълки.Минават хора,заминават...столетия...минава Нютон, пада ябълка върху главата му и ученият бива отБелязан,не от минаващите безлични хора, а от историята.Минават след Нютон свини,ядат ябълки,пръсват се от ядене,остават като тор в историята...

Грее небето над нас, ще ни ослепи с Тайните си,а ние сме се пригърбили и ровим за пари в земята....

Орем,сеем,прибираме,ядем,торим,орем...Живот...Добре,че идва от време на време Божий пратеник да каже, че всичко идва не от земята а от небето...
Ако всеки един от нас осъзнае колко малко внимание обръща на това което е върху раменете му и колко много на това което е съвсем долу,ще разбере защо толкова му е ума, че не може да прецени правилно кое е по важно и продължава хилядолетия едно и също...