автор: miglena

Нежно...
По-нежно...
Най-нежно утро
ти желая с нежността
на твоя реално-нежна Фея...

Нежна привечер...
От потапяне в безсловесни
образи на сънища несънувани...
От разтваряне в мъгливите брегове
на бленувани палми и снежни глетчери...
От гальовни птичи връхчета на перести облаци...

Нежна нощ...
Със сливане на ритъма
на твоето сърце с моите пулсации...
Със съдбовни избори накъде да поема
оттук нататък в реалността, и как да я слея
неразделно с фантазиите ти за безбрежна нежност...

Нежен сън наяве...
За дъх на портокалови устни...
За ласка от копринени, пеперудени пръсти...
За целувка от изпълваща те ментова прохлада...
За безсъние, безгрижие, безвремие, безбожие, аххх...

Нежна реалност...
От слънчев прах, полепнал по миглите...
Във вятърни коси, разпилени на рамото ти...
На водни лилии, цъфнали в кътче на душата ти...
С нежните ми слова, преливащи в твоя кръв и плът...
любов моя, най-нежна, най-нежнозовяща, най-звездна...