Извинете, загубих дъгата си.
Тя е светла. И много усмихната.
Поразрошена. И без нашийник -
както винаги. Дали сте я виждали?
Аз дори не разбрах, че я няма.
Но осъмнах в графитено утро
с болка, спрегната в минало време
от затъпяващи приказни чувства.
В поглед мечтан и изгарящ от хлад
я изпуснах навярно. Или
я раздадох на чуждата радост
като другите малки дъги.
Тя скита нейде клепоуха и сама,
а се смрачава. Гуми свирят страшно.
Ако я видите, моля...Знам, сега
ще лавне от мъглата....нали
приказките не бива да гаснат...?