http://youtube.com/watch?v=yxPWq4VAX6M
Тя пие
силна водка
с грубите мъже.
Нощува
в тъмното
на празните очи.
И те си мислят
че я имат...
( а всъщност
нямането
е богатство )
Тя има ...дом!?
Но вечно закъснява.
И улична е.
Много и...харесва...
Не помни имена.
А само преминава.
Има много господари...
А никой не разбра...
Тя пуши дълго.
И по много.
Повече от грубите мъже.
И тротоарите
обича
повече
от своя дом.
Защото ...
тихичко
обеси се небето.
Още като малка...
Тогава ли ?
Осъмваше
със някого
без имена.
И псува.
Всъщност й отива.
Словата й
засрамват
даже грубите мъже.
Бедрата й
от многото са уморени.
И само вечерта...
Когато спят
и грубите мъже...
Пианото обстрелва
тишината...
..................
За да не чуят...
Още плаче...
полуживото дете...