автор: poki

От стръкче пролет,есен,лято,
и кубче зима-за разкош!
Ще си забъркам питие,когато
се спусне кадифена нощ.

И тихо щи приседна в мрака-
ще си припомня със вина
за младоста-оназ, която
случайно не се състоя.

Във нея щях да бъда друг
-по-умен, доста по-красив.
Навярно примерен съпруг,.
Навярно доста талантлив.

Навярно щях да преуспея.
Безгрешен!Господи, прости!
Но туй ли пак ще преживея?
Кой знае?Всъщност... може би?!?!..

Отпих коктейла безразсъден
и казах сбогом - без тъга.
На туй, което не се сбъдна,
което не се състоя.